Твоето лице е тъжно цвете
Твоето лице е тъжно цвете.
В неговите хубави черти
някаква тъга неземна свети,
неизказана печал блести.
А цъфтят наоколо липите
с мек, опияняващ аромат.
Като от надежди са превити
клонките. Ликува всеки цвят.
Твойта гръд цъфти, но не ликува.
Не трепти, не мами с тръпен глас.
Някой трябва да я излекува.
Жалко, този някой не съм аз!
Ала този някой съществува.
Ако не, от нежност и копнеж,
ти сама ще си го изрисуваш,
ти сама ще си го създадеш.
И жената в тебе ще се сбъдне,
и докрай ще се осъществиш.
Щедра, всеотдайна, безразсъдна,
с пламенна любов ще го дариш!
Някой със възторг ще те изпие -
идва, наближава този час!
Той от щастие ще се опие!
Жалко, този някой не съм аз!
В неговите хубави черти
някаква тъга неземна свети,
неизказана печал блести.
А цъфтят наоколо липите
с мек, опияняващ аромат.
Като от надежди са превити
клонките. Ликува всеки цвят.
Твойта гръд цъфти, но не ликува.
Не трепти, не мами с тръпен глас.
Някой трябва да я излекува.
Жалко, този някой не съм аз!
Ала този някой съществува.
Ако не, от нежност и копнеж,
ти сама ще си го изрисуваш,
ти сама ще си го създадеш.
И жената в тебе ще се сбъдне,
и докрай ще се осъществиш.
Щедра, всеотдайна, безразсъдна,
с пламенна любов ще го дариш!
Някой със възторг ще те изпие -
идва, наближава този час!
Той от щастие ще се опие!
Жалко, този някой не съм аз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
