2.04.2010 г., 15:25

Твоето лунно момиче

1.7K 0 21

Твоето

лунно момиче пристига  на пристана  нощем…

Гази по лунните щрихи със боси крака…

Твоето лунно момиче морето обича все още…

Бавно съблича живота си с всяка  луна...

 

Тиха усмивка, търкулната в нощната доба...

Гола със прùлива, цяла в солена роса...

Твоето лунно момиче... със лунна утроба -

свети  за тебе  отгоре с добра  светлина...

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • !!!!!
    Къде си ти?
    Липсваш ни!
    Спечели голямата награда
    и я подкара "шапка на тояга" ! )))))
  • Това лунно момиче ми остана в съзнанието още първия път като го четох - остана ми усещане за деликатност, неждост, красота и фино изящество!
    Честит празник, Лунно момиче! Благодаря ти за красивите стихове!
  • Красиво до нереалност и в същото време реално! поздравления!
  • Каква изящна красота - и в стихотворението, и в много точната илюстрация!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...