Твоето "преди"
Уличната лампа ме преследваше,
оставях й безброй следи,
паважът ли така ме гледаше
или сянката на твоето „преди”.
Сълзи от очите ми се раждаха,
на лицето бяха просто блясък,
и всеки път, когато падаха,
вкусът в душата беше сладък.
От ден на ден те губех в себе си,
оставяше ми своите знаци,
но чувствата към мене взе си ги,
успя от теб да ме опазиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
