Уличната лампа ме преследваше,
оставях й безброй следи,
паважът ли така ме гледаше
или сянката на твоето „преди”.
Сълзи от очите ми се раждаха,
на лицето бяха просто блясък,
и всеки път, когато падаха,
вкусът в душата беше сладък.
От ден на ден те губех в себе си,
оставяше ми своите знаци,
но чувствата към мене взе си ги,
успя от теб да ме опазиш.
© Георги Георгиев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
