Уличната лампа ме преследваше,
оставях й безброй следи,
паважът ли така ме гледаше
или сянката на твоето „преди”.
Сълзи от очите ми се раждаха,
на лицето бяха просто блясък,
и всеки път, когато падаха,
вкусът в душата беше сладък.
От ден на ден те губех в себе си,
оставяше ми своите знаци,
но чувствата към мене взе си ги,
успя от теб да ме опазиш.
© Георги Георгиев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
