Твоите очи
Очите ми в синьото небе се взират
сякаш виждат твоите очи прекрасни,
но чувствата, които в тях се преплитат
са някак странни, лоши и опасни.
Защо са думите ти толкова красиви?
като няма искреност и вярност в тях.
И с какво заслужих думите лъжливи?
Нима да обичаш е непростим грях?
Ще мине ден, а може би година...
Небето ще смени цвета прекрасен
И знай – Обичам те! Но всичко вече отмина,
а споменът за теб е скъп и някак тъжен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Петрова Всички права запазени
