18.10.2004 г., 10:15 ч.

Твоите очи 

  Поезия
1586 0 3

Очите ми в синьото небе се взират

сякаш виждат твоите очи прекрасни,

но чувствата, които в тях се преплитат

са някак странни, лоши и опасни.

 

Защо са думите ти толкова красиви?

като няма искреност и вярност в тях.

И с какво заслужих думите лъжливи?

Нима да обичаш е непростим грях?

 

Ще мине ден, а може би година...

Небето ще смени цвета прекрасен

И знай – Обичам те! Но всичко вече отмина,

а споменът за теб е скъп и някак тъжен.

© Марина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??