Очите ми в синьото небе се взират
сякаш виждат твоите очи прекрасни,
но чувствата, които в тях се преплитат
са някак странни, лоши и опасни.
Защо са думите ти толкова красиви?
като няма искреност и вярност в тях.
И с какво заслужих думите лъжливи?
Нима да обичаш е непростим грях?
Ще мине ден, а може би година...
Небето ще смени цвета прекрасен
И знай – Обичам те! Но всичко вече отмина,
а споменът за теб е скъп и някак тъжен.
© Марина Петрова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
