Oct 18, 2004, 10:15 AM

Твоите очи 

  Poetry
1672 0 3

Очите ми в синьото небе се взират

сякаш виждат твоите очи прекрасни,

но чувствата, които в тях се преплитат

са някак странни, лоши и опасни.

 

Защо са думите ти толкова красиви?

като няма искреност и вярност в тях.

И с какво заслужих думите лъжливи?

Нима да обичаш е непростим грях?

 

Ще мине ден, а може би година...

Небето ще смени цвета прекрасен

И знай – Обичам те! Но всичко вече отмина,

а споменът за теб е скъп и някак тъжен.

© Марина Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??