Очите ми в синьото небе се взират
сякаш виждат твоите очи прекрасни,
но чувствата, които в тях се преплитат
са някак странни, лоши и опасни.
Защо са думите ти толкова красиви?
като няма искреност и вярност в тях.
И с какво заслужих думите лъжливи?
Нима да обичаш е непростим грях?
Ще мине ден, а може би година...
Небето ще смени цвета прекрасен
И знай – Обичам те! Но всичко вече отмина,
а споменът за теб е скъп и някак тъжен.
© Марина Петрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
