18 окт. 2004 г., 10:15

Твоите очи 

  Поэзия
1682 0 3

Очите ми в синьото небе се взират

сякаш виждат твоите очи прекрасни,

но чувствата, които в тях се преплитат

са някак странни, лоши и опасни.

 

Защо са думите ти толкова красиви?

като няма искреност и вярност в тях.

И с какво заслужих думите лъжливи?

Нима да обичаш е непростим грях?

 

Ще мине ден, а може би година...

Небето ще смени цвета прекрасен

И знай – Обичам те! Но всичко вече отмина,

а споменът за теб е скъп и някак тъжен.

© Марина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??