14.11.2008 г., 9:48

Твоите очи

730 0 3
И сега отново срещам твоите очи,
не не мога нищо да ти кажа.
И пак сърцето във окови трябва да мълчи,
трябва вечно да живее във лъжа.

А така самотен ми изглеждаш ти,
сякаш няма кой да чуе твоя зов.
Но аз те чувам, моля, не тъжи,
съжалявам само, ч  не мога да ти дам любов.

Искам само да ти кажа тайната си аз,
имам нужда ти да чуеш моя вик.
Но как да кажа като вече нямам глас,
защото аз съм век, а ти си миг.

Знам, че всичко ни разделя,
но ти дори не знаеш още.
И сякаш страхът чувствата ми определя,
когато търся те, но само нощем...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нямам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...