Nov 14, 2008, 9:48 AM

Твоите очи

  Poetry » Love
732 0 3
И сега отново срещам твоите очи,
не не мога нищо да ти кажа.
И пак сърцето във окови трябва да мълчи,
трябва вечно да живее във лъжа.

А така самотен ми изглеждаш ти,
сякаш няма кой да чуе твоя зов.
Но аз те чувам, моля, не тъжи,
съжалявам само, ч  не мога да ти дам любов.

Искам само да ти кажа тайната си аз,
имам нужда ти да чуеш моя вик.
Но как да кажа като вече нямам глас,
защото аз съм век, а ти си миг.

Знам, че всичко ни разделя,
но ти дори не знаеш още.
И сякаш страхът чувствата ми определя,
когато търся те, но само нощем...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нямам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...