Nov 14, 2008, 9:48 AM

Твоите очи

  Poetry » Love
734 0 3
И сега отново срещам твоите очи,
не не мога нищо да ти кажа.
И пак сърцето във окови трябва да мълчи,
трябва вечно да живее във лъжа.

А така самотен ми изглеждаш ти,
сякаш няма кой да чуе твоя зов.
Но аз те чувам, моля, не тъжи,
съжалявам само, ч  не мога да ти дам любов.

Искам само да ти кажа тайната си аз,
имам нужда ти да чуеш моя вик.
Но как да кажа като вече нямам глас,
защото аз съм век, а ти си миг.

Знам, че всичко ни разделя,
но ти дори не знаеш още.
И сякаш страхът чувствата ми определя,
когато търся те, но само нощем...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нямам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...