Творецът е творец и сам
Зад облаците ненавреме,
звездица окъсняла бях.
Каквото дал е, туй ще вземе,
от мене всеки. Нямам страх.
Да бъда, или да не бъда?
Да си творец си е присъда
и няма да се промени,
и кой, каквото и да пише,
за мене са товар излишен,
вменени някакви вини.
Пред Бога само на колене,
душата пада, с порив чист.
Родена ли си за летене,
то си родена непукист.
Очите твои са нагоре,
обърнати и няма хора,
душите им дълбоко спят.
От болката си черпиш сила,
сред тях недрага и немила
и си създаваш собствен свят.
И там живее красотата,
и обичта живее там.
За вас съм просто непозната.
Творецът е творец и сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
