13.01.2004 г., 22:50 ч.

Творение 

  Поезия
1783 0 2

Творение

Когато те създавах се уплаших

от теб творение на моя кротък блян

и всеки порив в мене сплаших

като венец на пода разпилян.

 

Когато те докосвах се страхувах

от теб създание на моя говор ням

и всеки миг неволно се любувах

на твоя неизгарящ плам....

 

Когато те загубвах те ревнувах

от мен и моя поглед плах

и всеки път тъй силно се вълнувах

на твоя покоряващ смях!

© Зорница Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Напомня ми на едно стихотворение на един любим мой поет - Дамян Дамянов "Когато те измислих се уплаших"
  • Какво да кажа без да се нахвърлят върху мен някои анонимни потребители? Ами ще карам през просото без да ме интересува какво говорят другите. Стихотворението е много чувствено, това го признавам, но на места ритмиката не е изпипана и всички останали забележки, които съм отправял към авторката. Един съвет - не се опитвай да римуваш на всяка цена, добро стихотворение се получава, когато не се опитваш насила да вкараш идеята в някакъв словесен шаблон. Понякога се случва едно страхотно стихотворение, от гледна точка на чувствата, които са вложени в него, да звучи страшно зле само защото се чете трудно или защото римите се натрапват и човек изпитва неприятно чувство все едно слуша стържене на желязо о желязо.
Предложения
: ??:??