13.01.2004 г., 22:50

Творение

2.2K 0 2

Творение

Когато те създавах се уплаших

от теб творение на моя кротък блян

и всеки порив в мене сплаших

като венец на пода разпилян.

 

Когато те докосвах се страхувах

от теб създание на моя говор ням

и всеки миг неволно се любувах

на твоя неизгарящ плам....

 

Когато те загубвах те ревнувах

от мен и моя поглед плах

и всеки път тъй силно се вълнувах

на твоя покоряващ смях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напомня ми на едно стихотворение на един любим мой поет - Дамян Дамянов "Когато те измислих се уплаших"
  • Какво да кажа без да се нахвърлят върху мен някои анонимни потребители? Ами ще карам през просото без да ме интересува какво говорят другите. Стихотворението е много чувствено, това го признавам, но на места ритмиката не е изпипана и всички останали забележки, които съм отправял към авторката. Един съвет - не се опитвай да римуваш на всяка цена, добро стихотворение се получава, когато не се опитваш насила да вкараш идеята в някакъв словесен шаблон. Понякога се случва едно страхотно стихотворение, от гледна точка на чувствата, които са вложени в него, да звучи страшно зле само защото се чете трудно или защото римите се натрапват и човек изпитва неприятно чувство все едно слуша стържене на желязо о желязо.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...