6.06.2017 г., 11:13

Творение на любовта... Икона

1.8K 0 1

Ако обърна взор от теб, тогава

ще ослепея в страшно затъмнение.

И за сърце, душа и ум остава

най-тежкото страдание - мъчение.

И затова очите ми не спират

да бъдат твои в ден, в съновидение.

В прекрасната ти същност те намират

надежда пресияйна с откровение.

Творение на любовта... Икона

неповторима, истинска, спасение

от пошлата действителност. Изконна

е вярата ми в тебе, без съмнение.

 

Божествена е малко да се каже.

Пред теб бледнеят и звездите даже.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...