15.05.2020 г., 12:25

Творих те

719 0 0

Творих те
 

Чакана, търсена, мечтана любов,
гледах залези, където те няма.
Пътища минах, прескачах и ров
и търсих брод, да  преминеме двама.

 

Творях те на сън-моя мечта
и пак в съня те намирам.
Нощем търсих светла звезда
и път по, който да мина. 

 

А ти, колко изгреви будно посрещна? 
Твоя мъжки копнеж на разсъмване. 
Чака ли и аз да те срещна,
в нашето съдбовното сбъдване?

 

Знаеш ли за теб съм била
и нежност и лунно потъване,
и всичките тези дълги лета
за двама е в есенно сбъдване.

 

Моя жива мечта, клетва-тайна, 
победи тая дълга борба, 
да намерим центъра на любовта
и за двама е толкоз потребна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...