14.10.2008 г., 17:54

Твоя

1.4K 0 8




По горещината ми върху клепачите,
по тръпнещите ми извивки,
по избуялите трепети в бедрата ми,
по сричащите устни от желания,
по парещите пръсти и по допира,
по скритите под миглите мечтания,
по сграбчващото ми препускане
през цветните полета на фантазиите,
по очите ми проникващи зад твоите,
по пламналата ми и мокра кожа,
попиваща дъжда на твойта влага-
ще разбереш, че съм до теб...
и че съм твоя... без остатък...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....