Твоя
Писано било да ти се случа.
Орисано било да те обичам.
Като ромон на планински ручей,
истинска жена да съм, да се науча.
Колко малко срещи ни събират
и колко много бури ни разделят!
Но в сърцата грее оня пламък,
от който само влюбени споделят.
В бялата нощ и морето е бяло,
закопняло с тъга като мен, за прибоя.
Покорена от обич, заспивам изцяло
от копнеж обладана - да съм винаги твоя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Иванова Всички права запазени
