Писано било да ти се случа.
Орисано било да те обичам.
Като ромон на планински ручей,
истинска жена да съм, да се науча.
Колко малко срещи ни събират
и колко много бури ни разделят!
Но в сърцата грее оня пламък,
от който само влюбени споделят.
В бялата нощ и морето е бяло,
закопняло с тъга като мен, за прибоя.
Покорена от обич, заспивам изцяло
от копнеж обладана - да съм винаги твоя!
© Таня Иванова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
