Писано било да ти се случа.
Орисано било да те обичам.
Като ромон на планински ручей,
истинска жена да съм, да се науча.
Колко малко срещи ни събират
и колко много бури ни разделят!
Но в сърцата грее оня пламък,
от който само влюбени споделят.
В бялата нощ и морето е бяло,
закопняло с тъга като мен, за прибоя.
Покорена от обич, заспивам изцяло
от копнеж обладана - да съм винаги твоя!
© Таня Иванова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
