Твоя е нощта

Нощта студена навън остана,

луната и звездите, в мека тишина обвити,

дълбоко вече са заспали

и красиво осветяват за теб тихото небе.

Само вятърът неспокоен, шуми покрай дървесните листа,

хиляди неща нашепва и изчезва в тишината нежна.

Вслушай се в него ти сега, развълнуван иска той да ти разкаже,

че едно сърце за теб си мисли и пожелава ти най-прекрасните неща.

Тихо ти му прошепни мечтите свои,

да ги отнесе на душата що си покорила,

в нейни желания те да се превърнат

и в съня ти да ги сбъдне тя.

Сладки сънища сънувай чак до сутринта,

докат изгревът красив не прогони месечината дремлива

и с топличка милувка по лицето нежно те погали,

тогаз, усмихната, стани и денят прекрасен посрещни.

Кристиан Дочев

Октомври 2013 г. София