25 окт. 2013 г., 21:17  

Твоя е нощта

911 0 0

Твоя е нощта

 

Нощта студена навън остана,

луната и звездите, в мека тишина обвити,

дълбоко вече са заспали

и красиво осветяват за теб тихото небе.

 

Само вятърът неспокоен, шуми покрай дървесните листа,

хиляди неща нашепва и изчезва в тишината нежна.

 

Вслушай се в него ти сега, развълнуван иска той да ти разкаже,

че едно сърце за теб си мисли и пожелава ти най-прекрасните неща.

 

Тихо ти му прошепни мечтите свои,

да ги отнесе на душата що си покорила,

в нейни желания те да се превърнат

и в съня ти да ги сбъдне тя.

 

Сладки сънища сънувай чак до сутринта,

докат изгревът красив не прогони месечината дремлива

и с топличка милувка по лицето нежно те погали,

тогаз, усмихната, стани и денят прекрасен посрещни.

 

 

 

 

 

Кристиан Дочев

Октомври 2013 г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиан Дочев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...