Душата ти - замлъкнало пиано,
от пръсти е ранявано, от смърт...
О, за Бога, толкова си пряма
за своя зъл житейски водовърт.
О, за Бога, толкова си честна,
че пианото ти не издава звук.
В тоз живот на никой не е лесно
да се влюбва от един във друг.
Но не те ли гъделичка нещо нежно,
не ти ли шепнат твоите мечти -
че нов актьор излиза на манежа?
Че някой мил, изкусен пианист -
ще иска да докосне с дълги пръсти -
клавишите ти бяло-черни. Страст -
която кара нервно да изтръпнеш.
И лесно да попаднеш в чужда власт.
Не се ли разтреперват твойте устни,
поглед впила в този пианист,
който се надяваш да разпусне
твоето сърце от този лист?
Не се ли навлажняват твойте длани,
допрели се веднъж до виртуоз,
който знае как да те покани
в мъжкото сърце да бъдеш гост?
И ето - твоята душа - едно пиано.
Замлъкнало. Но свирело преди.
То не е само, а просто няма
загледани във него две очи.
© Валери Шуманов Всички права запазени
Тя-Истината скришом се прокрадва,
процежда се по мъничко в Душата
и чака своя миг...Да ни зарадва.
и ни Намира...И отново Лято Е.