30.09.2009 г., 17:12 ч.

Твоят пианист? (III-то място на Лит. конкурс към ПУ "Паисий Хилендарски") 

  Поезия
1263 0 12

Душата ти - замлъкнало пиано,
от пръсти е ранявано, от смърт...
О, за Бога, толкова си пряма
за своя зъл житейски водовърт.

О, за Бога, толкова си честна,
че пианото ти не издава звук.
В тоз живот на никой не е лесно
да се влюбва от един във друг.

Но не те ли гъделичка нещо нежно,
не ти ли шепнат твоите мечти -
че нов актьор излиза на манежа?
Че някой мил, изкусен пианист -
ще иска да докосне с дълги пръсти -
клавишите ти бяло-черни. Страст -
която кара нервно да изтръпнеш.
И лесно да попаднеш в чужда власт.

Не се ли разтреперват твойте устни,
поглед впила в този пианист,
който се надяваш да разпусне
твоето сърце от този лист?
Не се ли навлажняват твойте длани,
допрели се веднъж до виртуоз,
който знае как да те покани
в мъжкото сърце да бъдеш гост?

И ето - твоята душа - едно пиано.
Замлъкнало. Но свирело преди.
То не е само, а просто няма
загледани във него две очи.

 

 

 

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??