22.12.2006 г., 20:44

Твоята сълза... в моите очи

941 0 2
Дневна светлина сред шепоти тъне,
море от болка погледа погълва,
буря черна сърцето връхлита,
свило отдавна изпокъсани от времето платна.

Отдавна си сама,забравена от звездите,
едно огледало в мисълта се пропуква,
това което разбираш е вкуса на светлината,
без дом си днес, а напред единствено тъга.

Накъде е пътя на сърцето,къде е прашния дом,
нека те води тишината и сред гаснещи лъчи,
ти ще отпътуваш надалеч без мен,
там където деня е просто тиха песен.

Отвори очи,болката в тях прегърни
и подари ми тази последна сълза ,
вече си вятър,който гали косите
и се носи над равнини и поляни.

Всичко което чувстваш сега е свобода,
нека щастие да има в твоя поглед,
и усмивка на лицето ти ще грее вечно,
като спомен,сочещ пътя към дома.

Тръгни сега,тръгни веднага,
вратата е пред,ключът е сърцето,
всичко рухва,но ти ще успееш,
забрави за всичко и се върни.

...светлината не ще те изостави,
поеми напред без страх,аз съм с теб,
защото ти ме научи,че обичта е онази светлина,
която ни помага да не се изгубим в мрака на нощта....

....Благодаря ти....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "защото ти ме научи,че обичта е онази светлина,
    която ни помага да не се изгубим в мрака на нощта...."
    Не се изгубвай, а продължавай да пишеш, защото можеш!
  • Прекрасно е това!
    Браво!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....