Dec 22, 2006, 8:44 PM

Твоята сълза... в моите очи

  Poetry
943 0 2
Дневна светлина сред шепоти тъне,
море от болка погледа погълва,
буря черна сърцето връхлита,
свило отдавна изпокъсани от времето платна.

Отдавна си сама,забравена от звездите,
едно огледало в мисълта се пропуква,
това което разбираш е вкуса на светлината,
без дом си днес, а напред единствено тъга.

Накъде е пътя на сърцето,къде е прашния дом,
нека те води тишината и сред гаснещи лъчи,
ти ще отпътуваш надалеч без мен,
там където деня е просто тиха песен.

Отвори очи,болката в тях прегърни
и подари ми тази последна сълза ,
вече си вятър,който гали косите
и се носи над равнини и поляни.

Всичко което чувстваш сега е свобода,
нека щастие да има в твоя поглед,
и усмивка на лицето ти ще грее вечно,
като спомен,сочещ пътя към дома.

Тръгни сега,тръгни веднага,
вратата е пред,ключът е сърцето,
всичко рухва,но ти ще успееш,
забрави за всичко и се върни.

...светлината не ще те изостави,
поеми напред без страх,аз съм с теб,
защото ти ме научи,че обичта е онази светлина,
която ни помага да не се изгубим в мрака на нощта....

....Благодаря ти....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "защото ти ме научи,че обичта е онази светлина,
    която ни помага да не се изгубим в мрака на нощта...."
    Не се изгубвай, а продължавай да пишеш, защото можеш!
  • Прекрасно е това!
    Браво!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...