22 dic 2006, 20:44

Твоята сълза... в моите очи

  Poesía
946 0 2
Дневна светлина сред шепоти тъне,
море от болка погледа погълва,
буря черна сърцето връхлита,
свило отдавна изпокъсани от времето платна.

Отдавна си сама,забравена от звездите,
едно огледало в мисълта се пропуква,
това което разбираш е вкуса на светлината,
без дом си днес, а напред единствено тъга.

Накъде е пътя на сърцето,къде е прашния дом,
нека те води тишината и сред гаснещи лъчи,
ти ще отпътуваш надалеч без мен,
там където деня е просто тиха песен.

Отвори очи,болката в тях прегърни
и подари ми тази последна сълза ,
вече си вятър,който гали косите
и се носи над равнини и поляни.

Всичко което чувстваш сега е свобода,
нека щастие да има в твоя поглед,
и усмивка на лицето ти ще грее вечно,
като спомен,сочещ пътя към дома.

Тръгни сега,тръгни веднага,
вратата е пред,ключът е сърцето,
всичко рухва,но ти ще успееш,
забрави за всичко и се върни.

...светлината не ще те изостави,
поеми напред без страх,аз съм с теб,
защото ти ме научи,че обичта е онази светлина,
която ни помага да не се изгубим в мрака на нощта....

....Благодаря ти....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "защото ти ме научи,че обичта е онази светлина,
    която ни помага да не се изгубим в мрака на нощта...."
    Не се изгубвай, а продължавай да пишеш, защото можеш!
  • Прекрасно е това!
    Браво!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...