14.09.2008 г., 12:29

Твоята усмивка

2.2K 0 26

Когато дойде есента

и кестените се събличат,

ти пак хвани ме за ръка

и усмихни ми се, момиче!

Когато зимата, студът

звезди в косите ти закичат,

ти пак хвани ме за ръка

и усмихни ми се, момиче!

Когато се топи снегът

и занаднича ли кокиче,

ти пак хвани ме за ръка

и усмихни ми се, момиче!

Когато пукне пролетта

и всичко в цвят се заоблича,

ти пак хвани ме за ръка

и усмихни ми се момиче!

Когато някога синът

на друга във любов се врича,

ти пак хвани ме за ръка

и усмихни ми се момиче!

Когато някой млад-зелен

със поглед щерката съблича,

ти пак хвани ме за ръка

и усмихни ми се момиче!

Когато пиша по листа

и казвам ти, че те обичам,

ти ме целуваш по врата

и се усмихваш... а, момиче?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....