Твоята усмивка
Когато дойде есента
и кестените се събличат,
ти пак хвани ме за ръка
и усмихни ми се, момиче!
Когато зимата, студът
звезди в косите ти закичат,
ти пак хвани ме за ръка
и усмихни ми се, момиче!
Когато се топи снегът
и занаднича ли кокиче,
ти пак хвани ме за ръка
и усмихни ми се, момиче!
Когато пукне пролетта
и всичко в цвят се заоблича,
ти пак хвани ме за ръка
и усмихни ми се момиче!
Когато някога синът
на друга във любов се врича,
ти пак хвани ме за ръка
и усмихни ми се момиче!
Когато някой млад-зелен
със поглед щерката съблича,
ти пак хвани ме за ръка
и усмихни ми се момиче!
Когато пиша по листа
и казвам ти, че те обичам,
ти ме целуваш по врата
и се усмихваш... а, момиче?!
© Красимир Дяков All rights reserved.
