26.08.2009 г., 7:11

...твоята въздишка

727 0 9

Не бих могла...

Защо да не опитам

със вятъра да се надбягвам

срещу стръмното?!

И като него да лудея по поляните,

и... във очите ти

смирено да притихвам?!

 

Искам...

 

Не бих могла...

Но може би ще мога вълните

във морето да разплисквам,

за да те докосват нежно на брега...

Виж ме –  бриз съм!

 

 

Не бих могла...

Но ще опитам с него

да поспоря относно същността му.

Как ли той ще ме обори?!

И в синевата на разпаления ден

да хукне с мен по синорите...

 

Не бих могла...

Но нека да опитам –

той все пак е вятър,

а аз съм...

само твоята въздишка.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...