Nella_gold (Нели ) Nella_gold (Нели )
3 841
Aug 26, 2009, 7:11 AM

...твоята въздишка

  Poetry
735 0 9

Не бих могла...

Защо да не опитам

със вятъра да се надбягвам

срещу стръмното?!

И като него да лудея по поляните,

и... във очите ти

смирено да притихвам?!

 

Искам...

 

Не бих могла...

Но може би ще мога вълните

във морето да разплисквам,

за да те докосват нежно на брега...

Виж ме –  бриз съм!

 

 

Не бих могла...

Но ще опитам с него

да поспоря относно същността му.

Как ли той ще ме обори?!

И в синевата на разпаления ден

да хукне с мен по синорите...

 

Не бих могла...

Но нека да опитам –

той все пак е вятър,

а аз съм...

само твоята въздишка.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0