Твърде дълго
Аз съм тази, която си тръгва,
тук мирише на теб и на пясък.
Няма драма и думи в излишък.
Няма нужда и обич в остатък.
Твърде дълго отлагах раздялата
и играта на котка и мишка.
Време нямам за малко различия,
обещания, къси въздишки.
Хайде, сипвай от тази ракия,
да удавиш проклетото его.
Ще налееш на Нея: “не пия” -
ще ти каже - поглеждайки тъпо.
Ще намери кусури в брадата ти,
в непокорните тъмни кичури.
Ще осмее дефекта на Р-то ти,
мълчаливите дълги минути...
Ти ще гледаш по-тъпо от нея,
(А се мислеше за късметлия).
Ще поискаш наум, да ме върнеш,
ще и кажеш, че “няма магия...”
И отново ще срещнеш очите ми?!
(Хайде стига, недей ме прегръща)
Две минути ми трябваха, скъпи,
две минути... и пак те повръщам,
Аз си тръгнах от твоето “някога”,
от зениците, пълни със спици...
и не мога да чакам за “повече”.
Алергична съм, знай, към боклуци.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
