16.02.2021 г., 10:20 ч.  

Твърде дълго 

  Поезия » Друга
919 7 26

 

Аз съм тази, която си тръгва,

тук мирише на теб и на пясък.

Няма драма и думи в излишък.

Няма нужда и обич в остатък.

Твърде дълго отлагах раздялата

и играта на котка и мишка.

Време нямам за малко различия,

обещания, къси въздишки.

Хайде, сипвай от тази ракия,

да удавиш проклетото его.

Ще налееш на Нея: “не пия” -  

ще ти каже - поглеждайки тъпо.

Ще намери кусури в брадата ти,

в непокорните тъмни кичури. 

Ще осмее дефекта на Р-то ти,

мълчаливите дълги минути...

Ти ще гледаш по-тъпо от нея,

(А се мислеше за късметлия).

Ще поискаш наум, да ме върнеш,

ще и кажеш, че “няма магия...”

И отново ще срещнеш очите ми?!

(Хайде стига, недей ме прегръща)

Две минути ми трябваха, скъпи,

две минути...  и пак те повръщам,

Аз си тръгнах от твоето “някога”,

от зениците, пълни със спици...

и не мога да чакам за “повече”.

Алергична съм, знай, към боклуци.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! 👌Страхотно е!
  • Много ми харесва!
  • Харесва ми! Силно и въздействащо. Понякога изглежда трудно да си тръгнеш, особено ако се надяваш да протегнат ръка към теб, за да останеш. И с тази надежда дълго държиш вратата открехната. Едва след като затръшнеш вратата напълно, разбираш колко лесно и освобождаващо всъщност е било. Пожелавам щастие на теб и лирическите ти героини!
  • Много ми хареса!Поздравления!
  • Жена с характер, това е, хареса ми!
  • Отлично!
    "Алергична съм, знай, към боклуци." - это на цитаты!
  • Нежността на искреността е по-ценна от целенасочено и ненужно предрешените в захарни одежди истини. Красиво е, щом докосва и буди емоции, размисли и поуки. 💚
  • Интересна дискусия се е заформила, но аз виждам друго под казаното. В поезията малко по-трудно се "смилат" думи като "боклук", особено при аудитория от пишещи хора. Помня един стих, в който бях използвала думата "гробар". Е, не се прие лесно. Стихът ти е прекрасен, отдвана не виждам в сайта текстове, които толкова силно заявяват позиция и характер.
  • А така! Лиса-лисана.
  • Лирическата си е взела Линдор, без да знае, че вътре има шоколад Кума Лиса, който за нея е боклук. После е разбрала и го е нарекла с истинското му име. Следващият път да проверява добре шоколада! За лирическата ...
  • Някои четящи започнаха са си противоречат в коментарите. Доста забавно стана.
    Любов ли бе да го опишеш... колкото красива, толкова и грозна. Колко далечни си става хората, които са си били близки. Границата няма граници...
    И знаете ли, боклукът си е боклук. Понякога го разбираш твърде късно. Говоря от името на лирическата.
  • Може, ако се е превърнал наистина в боклук? Алкохолик, наркоман, комарджия, насилник, измамник - всичко може да се случи.
    Ако не се случваше, нямаше да има и разводи, и изневери, и самотни родители, и насилници, убийци дори.
    Най-красивите творби в изкуството по принцип са за и от любов. Но в живота не е само любов. И тука авторката пише за друга страна на любовта: грозна, вулгарна, нараняваща.
    Да я игнорираме, нея пак ще я има.
  • И тъй като "учителите" сами си ги избираме - По учителите им ще ги познаете
  • Дори когато един от партньорите изневери, нарани, изостави другия, не може да се каже, че е боклук. Или не са един за друг, или връзката се е изчерпала... Причини много. И добрите и лошите хора в живота ни са просто учители. Това е.
  • Изключително много се радвам на подобни дискусии, имайки предвид, че всеки има своята интерпретация за написаното. Героите са лирически, фабулата кратка, както и съпътсъващата поанта, следвайки героинята, претъпяла краткотрайна връзка, вероятно, с много очаквания. Всеки има различни разбирания за това, което чувства, когато прочете нещо, както и лирическата героиня, за да ги изкаже по този начин. А, тя е такава! Будна, търсеща, искаща, неудовлетворена, наранена... кога човек разбира, че насрещната личност е “боклук”? След седмица-две, година- две?!
    Не съм обидена, напротив, интересен ми е и вашият прочит! Поздрав!
  • Животът е изменчив, защото ние се променяме. Влюбваме се в богове и богини, а след време кой знае в какво ще се превърнем.

    Хареса ми!
  • Дам, затова съм я премисляла тази тема, именно защото всички боклуци в личния ни живот, са си наш избор. Но и в най-чистия дом има кофа за боклуци
  • Получи си дозата внимание. Нека не спамим под прекрасната творба. Креми, извинявай!
  • И какво му е на израза? Не може да се пише само за цветя и парфюми.
  • Ив... и аз използвам думата "боклук" и хич не ми дреме Наричам нещата с истинските им имена, няма да викам на боклука - сладкиш я! :р Ох, стана ми смешно, вместо колата за боклук - колата за сладкиши, а боклукчиите - сладкари
  • Ивайло, мери си думите, ако обичаш! Да наречеш творец, като Кремена "боклук"!?!
  • Една тема, която съм премисляла. Ако някой ни е заменил лесно, то били ли сме нещо ценно за него? Възможно ли е да прогледне за нас? Мисля, че не. Дали това го прави боклук или просто толкова си му е "видимостта", не знам. Всичко е въпрос на ценностна система /най-вероятно/
    Хубаво стихотворение!
  • Пряма диагноза в поантата!
  • Тъжно,силно и непоколебимо! Много ми хареса!Поздравления!
  • Отвя ме!
  • Много ми харесва! Само така! И аз
Предложения
: ??:??