Аз не мога повече на две да се деля.
И сянка няма как да бъда, твърде ми е тъмно.
Имам само себе си - късче топлина,
останало да топли. Неразумно.
Аз не мога повече да скитам.
Моят свят не среща твоя.
Виждам само два полюса - студенина,
които в самота не ще се сгреят.
Аз не мога повече да те обичам.
Няма мяра, по-голяма от сега.
Имам само себе си – бяла тишина,
усещам, че на лед приличам.
© Полина Всички права запазени