28.01.2014 г., 22:39

Твърде ми е тъмно

885 0 0

 

 

Аз не мога повече на две да се деля.
И сянка няма как да бъда, твърде ми е тъмно.

Имам само себе си - късче топлина,
останало да топли. Неразумно.

Аз не мога повече да скитам.
Моят свят не среща твоя.

Виждам  само два полюса - студенина,
 които в самота не ще се сгреят.

Аз не мога повече да те обичам.
Няма мяра, по-голяма от сега.

Имам само себе си – бяла тишина,
усещам, че на лед приличам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...