Да бъдеш във нечии стихове,
казват, било е вълшебство.
Да те пишат на белите листи
за мнозина би звучало чудесно.
Като възпяване в песен било е,
като картина, рисуваща душата..
Гореща молитва, в която
прославят твоето име в небесата.
Аз писах ли писах такива..
стихове пълни с души..
стихове пълни със хора,
живот, надежда, мечти..
Побирах ги в своите страници,
приютявах ги в своята ръка..
а после с молива изливах
и последната капка тъга.
Ала моите стихове, навярно
тесни се сториха за тия,
които величавах и почитах..
сега сред редовете ги крия.
Боя се за хора пак да пиша
в моите молитви различни.
Задушаващи са римите явно..
а чувствата твърде поетични.