Apr 5, 2020, 2:44 PM

Твърде поетично

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Да бъдеш във нечии стихове,
казват, било е вълшебство.
Да те пишат на белите листи
за мнозина би звучало чудесно.
Като възпяване в песен било е,
като картина, рисуваща душата..
Гореща молитва, в която
прославят твоето име в небесата.
Аз писах ли писах такива..
стихове пълни с души..
стихове пълни със хора,
живот, надежда, мечти..
Побирах ги в своите страници,
приютявах ги в своята ръка..
а после с молива изливах
и последната капка тъга.
Ала моите стихове, навярно
тесни се сториха за тия,
които величавах и почитах..
сега сред редовете ги крия.
Боя се за хора пак да пиша
в моите молитви различни.
Задушаващи са римите явно..
а чувствата твърде поетични.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Периян Байрамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...