10.09.2013 г., 23:12

Твърде високо

1.2K 3 17

Твърде високо

 

 

О, как искам да попадна в плен

на прегръдката Ви властно-нежна.

Не бих се колебала нито ден

  

да не бе страстта ми тъй безбрежна

и твърде изумителна за Вас.

Дивна жар по кожата ми снежна

 

звездите заслепява над Елзас.

Устни, по-сладки и от карамел

нямат Ви в тих теменужен час.

  

А тъй обвила бих Ви, като хмел

на ласки щяхте да сте вечен роб.

Да бяхте само мъничко по-смел.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 😂😂😂 ...
    Може и рицарче...
    С кон - за разкош...
    😋 ...
  • 😂😂😂 ...
    Много проницателен анализ...
    Може би уважаемия читател иска да опита?
    😋
  • Ех, че хубав коментар... поетичен...
    Благодаря ти, Ангел!
  • Полъхна вятър...
    И червенина
    избухна там - по буэите ми бели.

    Усмихна ми се тъжната Луна
    видяла ме, че с наслаждение чета
    от стиховете ти красиво-нежно смели.
  • ...
    Благодаря ти, мило приятелче!
    Истинска радост за мен са посещенията ти...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...