ТВЪРДУШКА, МЕКУШКА
И СЛАДУШКА
Отиде баба в гората
да събере дръвца в торбата.
Но там я срещна вълк голям.
- Спри, бабо, тук ще те изям!
- Не бързай, Вълчо! Чуй ме ти.
Аз имам трички дъщери.
Щом гладен си, ще избереш
коя от тях да изядеш.
Нощеска, Вълчо, ти ела
с торба пред моята врата.
Аз пък дръвца ще събера
и в къщи ще се прибера.
Забърза баба към дома
при своите добри деца:
- Скоро вий се приберете
и вратата залостете!
Слънцето в дола се скри,
неусетно се стъмни
и на малката врата
чу се тропот във нощта.
- Бабо, бабо, отвори!
И Твърдушка дай ми ти!
Тихо баба отговаря:
- Твърдо, баби, съм подпряла.
- Слушай, бабо, чуй ме ти
и Мекушка ми прати!
Баба кротко се засмя:
- Меко баба й постла.
- Искам твоята Сладушка!
Пак вратата Вълчо люшка.
- Сладка гозбица е яла,
кротичко ми е заспала.
Глупавият стар Вълчан
пак остана изигран.
И със празната торба
той в гората се прибра.
© Лилия Велчева Всички права запазени
лъха от стиховете ти. Детска радост!
с обич, Лили.