30.01.2008 г., 21:00

Твърдушка, Мекушка и Сладушка

2K 0 7

ТВЪРДУШКА, МЕКУШКА 

          И СЛАДУШКА

 

Отиде баба в гората

да събере дръвца в торбата.

Но там я срещна вълк голям.

- Спри, бабо, тук ще те изям!

- Не бързай, Вълчо! Чуй ме ти.

Аз имам трички дъщери.

Щом гладен си, ще избереш

коя от тях да изядеш.

Нощеска, Вълчо, ти ела

с торба пред моята врата.

Аз пък дръвца ще събера

и в къщи ще се прибера.

Забърза баба към дома

при своите добри деца:

- Скоро вий се приберете

и вратата залостете!

Слънцето в дола се скри,

неусетно се стъмни

и на малката врата

чу се тропот във нощта.

- Бабо, бабо, отвори!

И Твърдушка дай ми ти!

Тихо баба отговаря:

- Твърдо, баби, съм подпряла.

- Слушай, бабо, чуй ме ти

и Мекушка ми прати!

Баба кротко се засмя:

- Меко баба й постла.

- Искам твоята Сладушка!

Пак вратата Вълчо люшка.

- Сладка гозбица е яла,

кротичко ми е заспала.

Глупавият стар Вълчан

пак остана изигран.

И със празната торба

той в гората се прибра.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Велчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Детска доброта , невинност и щастие
    лъха от стиховете ти. Детска радост!
    с обич, Лили.
  • Много сте мили!Сърдечно благодаря!
  • Лили, ти си като един детски оазис в сайта!
  • Поклон, Лили! Невероятно е. Като песничка се лее.
  • Прекрасна си, Лили!
    Тази приказка беше любима на сина ми (като беше по-малък). А поетичната ти интерпретация завладя и мен!
    Сърдечен поздрав!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...