25.02.2008 г., 18:48 ч.

Тя 

  Поезия » Любовна
5.0 / 2
900 0 5
Гледам как бавно си отива,
не оставя след себе си никаква следа...
Не знаех, че като другите и Тя можела да умира,
но, ето, днес сбогувам се с Любовта...
Чашата с Отрова до дъно е изпила,
агония мъчи и нейната, и моята душа...
Сърцето спира, а смъртта спомените изтрива,
и влачи полуживото й тяло към пропастта...
Защо Нея? Нека вземе мен!
По-добре аз да откупя нейната "вина"!
Какво като смъртните с грехове дарява,
та нали Тя подтиква към по-добро света! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Предложения
  • Не ме разсейвай с приказки за старост, а просто за любов се подготви, защото изживявам втора младост...
  • Бащите никога не си отиват, стоят си там, до пътната врата, посрещат ветровете мълчаливо, а после вл...
  • Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Още произведения »