Feb 25, 2008, 6:48 PM

Тя 

  Poetry » Love
799 0 5

 

Гледам как бавно си отива,

не оставя след себе си никаква следа...

Не знаех, че като другите и Тя можела да умира,

но, ето, днес сбогувам се с Любовта...

 

 

Чашата с Отрова до дъно е изпила,

агония мъчи и нейната, и моята душа...

Сърцето спира, а смъртта спомените изтрива,

и влачи полуживото й тяло към пропастта...

 

 

Защо Нея? Нека вземе мен!

По-добре аз да откупя нейната "вина"!

Какво като смъртните с грехове дарява,

та нали Тя подтиква към по-добро света!

 

 

Нека аз вместо Нея си отида,

за мен да настъпи Краят на света...

Нека аз да съм скована от самота,

защото с ръцете си Убих Любовта...

© Инна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??