Гледам как бавно си отива,
не оставя след себе си никаква следа...
Не знаех, че като другите и Тя можела да умира,
но, ето, днес сбогувам се с Любовта...
Чашата с Отрова до дъно е изпила,
агония мъчи и нейната, и моята душа...
Сърцето спира, а смъртта спомените изтрива,
и влачи полуживото й тяло към пропастта...
Защо Нея? Нека вземе мен!
По-добре аз да откупя нейната "вина"!
Какво като смъртните с грехове дарява,
та нали Тя подтиква към по-добро света! ...