Feb 25, 2008, 6:48 PM

Тя

  Poetry » Love
1.1K 0 5

 

Гледам как бавно си отива,

не оставя след себе си никаква следа...

Не знаех, че като другите и Тя можела да умира,

но, ето, днес сбогувам се с Любовта...

 

 

Чашата с Отрова до дъно е изпила,

агония мъчи и нейната, и моята душа...

Сърцето спира, а смъртта спомените изтрива,

и влачи полуживото й тяло към пропастта...

 

 

Защо Нея? Нека вземе мен!

По-добре аз да откупя нейната "вина"!

Какво като смъртните с грехове дарява,

та нали Тя подтиква към по-добро света!

 

 

Нека аз вместо Нея си отида,

за мен да настъпи Краят на света...

Нека аз да съм скована от самота,

защото с ръцете си Убих Любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...