Feb 25, 2008, 6:48 PM

Тя

  Poetry » Love
1.1K 0 5

 

Гледам как бавно си отива,

не оставя след себе си никаква следа...

Не знаех, че като другите и Тя можела да умира,

но, ето, днес сбогувам се с Любовта...

 

 

Чашата с Отрова до дъно е изпила,

агония мъчи и нейната, и моята душа...

Сърцето спира, а смъртта спомените изтрива,

и влачи полуживото й тяло към пропастта...

 

 

Защо Нея? Нека вземе мен!

По-добре аз да откупя нейната "вина"!

Какво като смъртните с грехове дарява,

та нали Тя подтиква към по-добро света!

 

 

Нека аз вместо Нея си отида,

за мен да настъпи Краят на света...

Нека аз да съм скована от самота,

защото с ръцете си Убих Любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...