Тя
Тя сутрин се къпе в росата,
а вечер - чезне в позлата.
С мехлеми лекува си раните,
простила на враг и приятел.
Безброй добрини тя е сторила
от ненаписани приказки.
Оглеждам се в нея, тя - в мене,
гиздосници в знатни премени.
Като песъчинка е от вечност -
виртуозна, цигулкова нежност.
Светът е по-смел и чаровен,
а тя птица е - с дух свободен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
