Тя
Тя по покриви вечно се скита
с разпилени коси, неприбрани
и звездици ù светят в очите
сякаш плуват в сълзи океани.
Тя е нежно тъкана от чувства -
затова е и толкова крехка
Даже слънцето крие се в облак,
да не би да опърли крилете ù.
Тя е сляпа за хорската завист
и попива от болката чужда.
В греховете на други се дави
и възкръсва отново при нужда.
В самотата си Тя е нещастна,
не поклонници иска, горката.
Иска някой да види във нея
Не богинята, а жената.
Затова пък, немирният вятър
ù попива сълзите с целувки,
непохватно танцува с косите ù
и обгръща я с нежни милувки.
А луната, орисница стара,
ги залива с порой от звезди
и нашепва им лунни сонати
с цветове от крилати мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Митренов Всички права запазени
