g27 (Георги Митренов)
11 49
Aug 11, 2009, 12:07 PM

Тя 

  Poetry » Love
1818 0 13

Тя по покриви вечно се скита
с разпилени коси, неприбрани
и звездици ù светят в очите
сякаш плуват в сълзи океани.

 

Тя е нежно тъкана от чувства -
затова е и толкова крехка
Даже слънцето крие се в облак,
да не би да опърли крилете ù.

 

Тя е сляпа за хорската завист
и попива от болката чужда.
В греховете на други се дави
и възкръсва отново при нужда.

 

В самотата си Тя е нещастна,
не поклонници иска, горката.
Иска някой да види във нея
Не богинята, а жената.

 

Затова пък, немирният вятър
ù попива сълзите с целувки,
непохватно танцува с косите ù
и обгръща я с нежни милувки.

 

А луната, орисница стара,
ги залива с порой от звезди
и нашепва им лунни сонати
с цветове от крилати мечти.

 

© Георги Митренов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??