И днес тя за пореден път мълчеше...
красива, нежна и добра...
и чудехме се ний защо тъжеше...
Дали защото бе сама?...
Притихнала сълза пророни
и сякаш чух вълна във миг,
човешкото във мене ме подтикна
и аз изтичах и я успокоих...
© Василенна Василева Всички права запазени
и далият оценка 6 ме бие по чувство за хумор