Тя...
И днес тя за пореден път мълчеше...
красива, нежна и добра...
и чудехме се ний защо тъжеше...
Дали защото бе сама?...
Притихнала сълза пророни
и сякаш чух вълна във миг,
човешкото във мене ме подтикна
и аз изтичах и я успокоих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василенна Василева Всички права запазени