12.01.2008 г., 22:01

Тя

1.2K 0 0
 

Тя живееше самотна край селцето,

в схлупена къщурка на брега на морето.

Криеше лицето си в съня на нощта,

ръцете й докосваха безстрашно свещта.

Пламъкът бледен изгаряше кожата топъл,

но от девойката не изтръгваше вопъл.

Сълзите обливаха листа хартия

и размиваха написаната там магия.

Желаеше силно живот да има втори,

в него заклинанието да повтори.

Но свещта гаснеше бързо, дори зловещо.

Искаше да изрече момичето нещо,

но вятърът думите прекъсна

и нейната душа от тялото откъсна.

Понесе я надолу към вълните диви

и душата потегли през пътеки криви.

Усети момичето дъха си да спира.

Започна в гърдите й тих стон да напира.

Отвори очи и видя картина страшна -

буря, вълни, далече бе земята прашна.

Сърцето бие бързо, сълзите се стичат,

очите с уплаха през вълните надничат.

Иска девойката всичко да свърши вече

и мъката и болката да са далече.

Очите се затварят мътни за последно

и поема душата към тяло поредно,

за да търси щастие, споделени чувства.

Никой, че гине момичето, не почувства.

Вълните отнесоха я на бряг злощастен.

Момък млад се приближи уплашен, нещастен.

Докосна студените устни и избяга.

По лицето му хладна тръпка пробяга.

На фона на залеза меден, златен

се върна младежът - наследник на род знатен.

Понесе на гърба си тялото ледно.

Лицето му изглеждаше сухо и бледно.

Не очаквал бе той таз ужасна посока -

присъда зловеща от съдбата жестока.

Вълните понесоха плавно пъстри звуци,

блъскаха ги в скалите като кални буци.

На момичето душата плава с години.

Носеха я вълните сред страшни картини.

И звучи гласът й още, чувам го в нощта,

виждам лицето й, щом запаля свещта.

Пламъците изгарят пръстите чисти,

обгръщат сърцето ми с пламък лъчисти.

Сграбчват го и чакат да се сбъдне мечтата

на девойката, носена безспир от водата.

 

 

20.02.05

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тинка Това Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....