Katriona (Кети Рашева)
122 7684
3.02.2016 г., 22:42 ч.

Тя 

  Поезия » Философска
1971 7 30

Често никой не знае къде е.

Във отрудени, груби ръце

тя гнезди и в гнездото си пее,

сякаш мъти обично яйце.

 

Тя не знае изискани думи,

пò е плаха от гълъба бял,

не лети над площадите шумни,

не говори за свой идеал;

 

днес е стройно момче звездочело,

утре майчина, топла ръка,

броди тихо и в малкото село,

после блесне и слиза в града;

 

тя лекува разязвени рани,

топли просяка, милва дете,

нито почест я блазни, ни слава,

и отплата от никой не ще,

 

и си тръгва във дни най-щастливи...

 

Но когато си смачкан в калта,

тя е слънце и въздух, и сила -

на приятел Добрата Душа! 

 

 

 

 

 

© Кети Рашева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??