Тя
Често никой не знае къде е.
Във отрудени, груби ръце
тя гнезди и в гнездото си пее,
сякаш мъти обично яйце.
Тя не знае изискани думи,
пò е плаха от гълъба бял,
не лети над площадите шумни,
не говори за свой идеал;
днес е стройно момче звездочело,
утре майчина, топла ръка,
броди тихо и в малкото село,
после блесне и слиза в града;
тя лекува разязвени рани,
топли просяка, милва дете,
нито почест я блазни, ни слава,
и отплата от никой не ще,
и си тръгва във дни най-щастливи...
Но когато си смачкан в калта,
тя е слънце и въздух, и сила -
на приятел Добрата Душа!
© Кети Рашева All rights reserved.
