Тя
Тя не беше такава, каквато
я рисувах в мечтаните нощи.
Тя гореше за власт и за злато,
и живееше с мотото: „Още!“.
Тя целуваше, сякаш купува
от очите ми ириса мъжки.
Любовта ѝ е нула, но струва
да си роб и да нямаш задръжки.
Тя отне свободата на птица,
и оплете я в грубите мрежи.
Запокити деня ми с плесница
към света на лъжите си свежи.
Тя съсипа момчето с отрова,
и остави го нощем да пише,
а вселената, тиха и нова –
му напяваше с утрото: „Дишай!“.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
Бъдете успешни! 
