26.06.2019 г., 9:36

Тя

908 1 0

Не пита, на нищо не вярва,

тя идва внезапна и сляпа.

Прогонена подло от рая,

тя дарбата и проклятие.

 

Животът ни крехък родила,

звездите напълнила с блясък.

Превърнала в радост очите ти.

Велика във своята слабост.

 

Любов, и жестока, и тайнствена.

Любов, всичко пази и знае.

Красива незрима реалност.

Най-първи от всичките пламъци.

 

Вземи ме дете във ръцете ти.

Води ме по грешните пътища.

Душата ми с теб е обречена.

Но никога пак не я връщай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...