Jun 26, 2019, 9:36 AM

Тя

  Poetry » Love
898 1 0

Не пита, на нищо не вярва,

тя идва внезапна и сляпа.

Прогонена подло от рая,

тя дарбата и проклятие.

 

Животът ни крехък родила,

звездите напълнила с блясък.

Превърнала в радост очите ти.

Велика във своята слабост.

 

Любов, и жестока, и тайнствена.

Любов, всичко пази и знае.

Красива незрима реалност.

Най-първи от всичките пламъци.

 

Вземи ме дете във ръцете ти.

Води ме по грешните пътища.

Душата ми с теб е обречена.

Но никога пак не я връщай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...