Jun 26, 2019, 9:36 AM

Тя

  Poetry » Love
905 1 0

Не пита, на нищо не вярва,

тя идва внезапна и сляпа.

Прогонена подло от рая,

тя дарбата и проклятие.

 

Животът ни крехък родила,

звездите напълнила с блясък.

Превърнала в радост очите ти.

Велика във своята слабост.

 

Любов, и жестока, и тайнствена.

Любов, всичко пази и знае.

Красива незрима реалност.

Най-първи от всичките пламъци.

 

Вземи ме дете във ръцете ти.

Води ме по грешните пътища.

Душата ми с теб е обречена.

Но никога пак не я връщай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...