27.07.2022 г., 7:14  

Тя

1.6K 2 2

Тя обичаше силно. 
Тя правеше добро.
Бе човечна
и някак чистосърдечна. 

 

Светът не я обичаше.
Той не познаваше любовта.
Не бе дом за нея. 

 

Тя не спираше да вярва.
Бе ходеща надежда –
за свят светъл,
за свят миролюбив. 

 

Но светът не бе готов за светлината.
Той бе свикнал на празнота и заблуда, тъй добре позната. 

 

Но тя беше там и обичаше силно.
А светлината която носеше,
бе достатъчна за начало на деня...
Ден по-дълъг, по-топъл и пълен с доброта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...