Тя обичаше силно.
Тя правеше добро.
Бе човечна
и някак чистосърдечна.
Светът не я обичаше.
Той не познаваше любовта.
Не бе дом за нея.
Тя не спираше да вярва.
Бе ходеща надежда –
за свят светъл,
за свят миролюбив.
Но светът не бе готов за светлината.
Той бе свикнал на празнота и заблуда, тъй добре позната.
Но тя беше там и обичаше силно.
А светлината която носеше,
бе достатъчна за начало на деня...
Ден по-дълъг, по-топъл и пълен с доброта.