Тя обичаше силно.
Тя правеше добро.
Бе човечна
и някак чистосърдечна.
Светът не я обичаше.
Той не познаваше любовта.
Не бе дом за нея.
Тя не спираше да вярва.
Бе ходеща надежда –
за свят светъл,
за свят миролюбив.
Но светът не бе готов за светлината.
Той бе свикнал на празнота и заблуда, тъй добре позната.
Но тя беше там и обичаше силно.
А светлината която носеше,
бе достатъчна за начало на деня...
Ден по-дълъг, по-топъл и пълен с доброта.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
