Тя обичаше силно.
Тя правеше добро.
Бе човечна
и някак чистосърдечна.
Светът не я обичаше.
Той не познаваше любовта.
Не бе дом за нея.
Тя не спираше да вярва.
Бе ходеща надежда –
за свят светъл,
за свят миролюбив.
Но светът не бе готов за светлината.
Той бе свикнал на празнота и заблуда, тъй добре позната.
Но тя беше там и обичаше силно.
А светлината която носеше,
бе достатъчна за начало на деня...
Ден по-дълъг, по-топъл и пълен с доброта.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
