Тя
ТЯ
... тя е моето облаче бяло, полетяло над мократа ръж,
тя е светлото мое начало, със което съм истински мъж,
тя е вятърче, тиха вихрулка, тя е капчица в росни роси,
тя – светулчица, тихо трептулка върху моето благо станси,
тя е кротко планинско кайначе, от което аз мъжки отпих,
тя – дъждец, който тихо си плаче в моя сън, в моя спомен и стих,
тя е звън, тя е вик, тя е шемет, тя е стих, писан с птичи пера,
аз не знам в отреденото време как в две шепи да я събера? –
тя слетя – моя приказна Фея! – сякаш в приказка кацна – добра.
Аз със Обич за нея живея – и за нея с Любов ще умра.
11 април 2023 г.
гр. София, 22, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
