красива си, мамка му, красива си...
и кво от туй, че си красива...
и никога не ще бъдеш моя,
ах, колко си красива,
какво от туй, о, боже,
колко си красива...
аз искам да се вмъкна в твоя рай,
нахално и безшумно.
да наелектризирам мъртвия покой
със страст, като порой.
подгизнала от моята нахалност,
покварена и зла за плът.
безмилостно със нокти да печелиш
покера, наречен живот.
когато свърши кредита,
ме зарежи,
подпри душата ми и си замини!
© Бисер Дръпничорапчев Всички права запазени
покера, наречен живот."
Хареса ми!