Тя...
Тя достига ми сърцето,
със една, едничка дума.
Тя целува, след което
не мога дъх да си поема.
Тя е клечката в очите,
в нощите безсънни, пълнолунни,
тя е трепета в гърдите,
тя ме прави да се съмна
и да бъда залез, глътка вино,
курабийка с форма на сърце,
мечтание да съм неуловимо,
слънце в късче стъкълце,
да проблясвам в нейните зеници
и в косиците й да гнездя.
Тя е райската ми птица,
тя ми носи чудеса
и ме прави да съм чиста радост,
да съм полъх обич, да цъфтя.
Тя - безкрайната ми сладост,
само тя и само тя....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
А именно Поздрави за стиха!!!
