Тя
или дете на днешни страхове?
Дали изчезва? Ще се върне пак,
във мрак ума ще окове.
Тя, призрак бял, ще похити съня,
нощта без жал ще отвлече...
Ще скрие в облаци деня
и ангел ще се нарече...
По дяволски сърцето ще разяжда,
със сладки устни думи ще реди.
Омразата в душата ще заражда
и завист към света преди.
Без дъх и сълзи ще оставя.
Ще шепне сладостно: "Умри!".
Ще вземеш ножа, ще замахнеш
и ще е късно да извикаш: "Спри!".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Михалева Всички права запазени
